Тежките стихове на Вазов и днес като кинжал пробиват закърнелите ни сърца. На камък са станали вече, защото любовта не се проявява. Съвестта отдавна е отлетяла като прелетна птица. Истината си е изплела капан и не смее да се покаже. Честта и достойнството са се прегърнали по братски в ъгъла на технологичния затвор. Толкова последователно и старателно вече 30 години сковаваме себе си в малки клетки, от които е време да излезем. 

Всяка година на 3 март българите си честитят националния празник. Още едно заучено поведение или възможност да се огледаме и прозрем състоянието на Родината ни?

Имаме ли съвременни синила от бича? Дали и днес се създават люти спомени от поквара, измами, пладнешки грабежи на Родината ни и народа ни? До кога ще е трагично името ни?

Българино, събуди се! Ти, който носиш най-великата сила в гените си! Ти, който си наследник на славни опълченци! Ти, който помниш Левски и Ботев и те са част от теб! Сега си ти на ход - съвреминнико! Ти си стопанин на земята Българска – пазиш ли я? Грижиш ли се за род и Родина – да са истински живи? Има ли още национални предатели и изедници, които оглозгаха народа и Родината до последния лев?

Има ли мир в душите ни? Чувстваме ли се спокойни? 

Честит празник, БЪЛГАРИ! Да вдигнем гордо челата си, да погледнем към небето, там са отлетели всички воини за свободата на България. Дали са последния си дъх, последната си капка кръв, за да ни има нас и Родината ни. Поклонът не е достатъчен за да ги почетем. Те ще се обръщат в гроба и мира няма да намерят, докато не видят България СВОБОДНА и благополучна. Затова умряха, за това дадоха живота си! Защо оскверняваме подвига им? Хайде братя и сестри, време е да превърнем Родината си в люлка на духа, който ще изведе народа и страната ни от чуждите лапи и националните предатели. Няма по-големи сили от народния гняв и народната любов. Едната разрушава старите и унищожителни модели на управление, другата ги гради. Можем да имаме „Чиста и свята Република”, от всеки един от нас зависи. Колко още можем да гледаме България замърсена, тънеща в лъжа и поквара, с болни и зависими деца, с пенсионери, ровещи по кофите за смет, с побои в училищата, с 3 000 000 българи зад граница, с убийства на здрави животни, с пресъхнали язовири и реки. До кога?

Това ли искаме да завещаем на децата си? Това ли е името на свободата? За това ли дадоха живота си предците ни?

Нека трети март е ден за просветление, да ни светне и да се освестим. Ако само веем знамената и се приберем и отново пуснем турския сериал и продължим по старо му, то може скоро и да не празнуваме трети март, защото няма да я има България.

„Стреснѝ се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?”

Българският дух няма граници, а само простор. Силата е наше призвание, а знанието наше наследство. Българино, ти имаш всичко дадено по природа за да бъдеш свободен, здрав, силен и достоен.

Събудете се! Станете!