Съвременните ветрогенератори достигат височини до 300 метра – мащаб, сравним с
небостъргач. Те изискват масивни бетонни основи с размерите на жилищен блок, които
остават трайно в почвата. Така се губят плодородни земи, а след изтичане на
експлоатационния срок често липсва ангажимент за демонтаж – съоръженията се
изоставят или препродават многократно.
Невидимият шум и неговото въздействие -Вятърните турбини издават два типа шум,
включително нискочестотен – под прага на човешкия слух, но с отчетливо въздействие
върху здравето. Наблюдават се симптоми като безсъние, тинитус, проблеми с
щитовидната жлеза, кожни заболявания, дори и онкологични прояви. Засегнати са и
бременните жени – чрез вибрации, които влияят върху развитието на плода. Шумовото
въздействие може да се разпространява до 50 км, особено в равнинни терени.
Следващ факт е социална цена и загуба на поминък-Изграждането на ветропаркове често
води до рязък спад в стойността на имотите в близост. Пострадали са сектори като
земеделие, животновъдство, рибарство и туризъм – основен източник на доходи в много
селски и крайбрежни райони. Конфликти възникват и около правото на преминаване,
сервитутите и вредното въздействие върху околната среда.
Рискове за биоразнообразието -Перките на турбините се оказват смъртоносни за птици и
прилепи, особено тези, които летят на по-ниски височини. Нарушават се миграционни
пътища, разрушават се местообитания и се разпада екологичният баланс. В морска
среда, турбините влияят на ориентацията на морски животни и застрашават морските
екосистеми.
Влияние върху климата и атмосферата-Парадоксално, но вятърните турбини могат да
променят локалния климат. Има данни, че повишават местната температура и влияят на
въздушните потоци, което води до засушаване или интензивни валежи. Това поставя под
въпрос ефекта им като устойчив климатичен инструмент.
Огън, лед и кратък живот-Самозапалването на турбини е реална опасност – пожарите са
трудни за овладяване поради височината. През зимата остриетата се обледеняват и
хвърлят ледени късове, застрашавайки живота и имуществото в района. Освен това,
експлоатационният им живот рядко надхвърля 20 години, а възможностите за
рециклиране са ограничени – много от компонентите просто се заравят.
Дори Франция, доскоро считана за отворена към вятърната енергия, взе историческо
решение: Държавният съвет обяви за незаконни разрешенията за нови вятърни
турбини и подновяването на съществуващи паркове, позовавайки се на липса на
екологична оценка и рискове за здравето.

Можем да дадем още примери и да разсъждаваме, но остава въпросът – наистина ли
„зелената“ енергия е зелена? И кой всъщност има нужда от нея – природата или
индустрията?